Гневно
тракам
с пръсти
по клавиатурата
горчиво
преглъщам
буцата
в гърлото
протягам ръка
през белия екран
дели ни
цял
един свят
един страх
блъскам се
в невидимата
му преграда
търся врата
изход няма.
Отказваш ли се?
Не знам какво да правя.
Забави.
Навярно всичко
някак ще се изясни.
Дай му време.
Дай си време.
Има смисъл.
Може би
си струва да боли
стига утре да сме двама..
от страха ни
любовта е по-голяма!
-Вики Вика, 9.05.2017
Вики Вика 