Едно момиче ми подвикна
гласът й чух едва
но беше някак искрен
и пробуди в мен тъга
обърнах се и я познах
по усмивката невинна
трудно бе да сбъркам
звънкия й смях
и блясъка в очите й наивен
неусетно затрептя сърцето
счупено отдавна в миналото
как обърка се всичко така
кога отминаха годините
на детска вяра в чудеса
и в разни легенди и митове..
едно момиче ми подвикна
гласът й чух едва
мое аз, далечно и така обичано
прости ми,
вече
съм от другата страна..
-Вики Вика
Вики Вика 