Отлагам щастието за утре
но не от мързел или страх
искам само да го задържа по-дълго
сбъдне ли се, смятай
че превърнало се е на прах
и така живея
на съвсем различни обороти
или още казано
полу-животи
задоволявам се със малко
и да изпускам мигове
не ми се струва никак жалко
защото щастието се отдалечава
значи всъщност че се удължава
насладата от пътя към целта
а мога и да го отлагам
от тук до края на света
но всеки знае че то не съществува
че е просто една от тези празни думи
които не могат да се поберат в ума ни
и знае всеки още че важно е
да си доволен денем и нощем
доволен от “тук” и “сега”
и всички останали клишета
които ме карат да си повърна омлета
в крайна сметка не мога да реша
дали не бягам от мечтата си
защото ме е страх
да ми се случи
получа ли часовника
не дай си Боже,
ако вземе да се счупи..
а пък да впрегна всички сили
и пришпора циферблата,
ще изпусна магията на
най-тънката стрелка..
и завинаги непостижимо
ще остане истинското ЛА!
-Вики Вика, 28.01.2018