*432*

Отлагам щастието за утре 

но не от мързел или страх

искам само да го задържа по-дълго

сбъдне ли се, смятай

че превърнало се е на прах 

и така живея 

на съвсем различни обороти

или още казано

полу-животи

задоволявам се със малко

и да изпускам мигове 

не ми се струва никак жалко

защото щастието се отдалечава 

значи всъщност че се удължава

насладата от пътя към целта

а мога и да го отлагам 

от тук до края на света

но всеки знае че то не съществува

че е просто една от тези празни думи

които не могат да се поберат в ума ни

и знае всеки още че важно е 

да си доволен денем и нощем

доволен от “тук” и “сега” 

и всички останали клишета

които ме карат да си повърна омлета

в крайна сметка не мога да реша 

дали не бягам от мечтата си 

защото ме е страх 

да ми се случи

получа ли часовника

не дай си Боже,

ако вземе да се счупи..

а пък да впрегна всички сили

и пришпора циферблата,

ще изпусна магията на 

най-тънката стрелка..

и завинаги непостижимо

ще остане истинското ЛА!

-Вики Вика, 28.01.2018