Живееш като пет за четири
без планове да правиш
защото те са за големи
и вечно ги проваляш
отказваш да пораснеш
искаш да летиш с вълшебен прах
по питър-пановски
и да си имаш собствена планета
на която няма граници
луташ се във главоблъсканица страшна
и само работата в теб създава
измамно чувство за контрол
играеш си със огъня опасно
животът ти е рокендрол
опитваш се да се познаеш
търсейки се във някой спомен
и в прегръдките на непознат
заспиваш полупиян доволен..
Казваш, че съм луд и трябва ми спасение
не, просто, щастието е надценено
аз меря времето във мигове
удовлетворение..
загубя ли посока
сверявам си компаса
северът далечен
там някъде ме чака!
-Вики Вика
Вики Вика 