Неделя сутрин
най-голямата тишина
най-дълбоката
най-тихата
стъпките от снощи
насилвали паважа
сега потъват нейде в нея
улиците чисто голи
се будят бавно
и потръпват хладно
от спомена за тея
дето безразсъдно са вилняли
въздухът издиша леко
дихание на момиче
което някъде в съня си
рисува мечти
след които да тича
но има време
сега е още рано
сега е тихо
една невидима ръка
на мойто рамо
ми вещае че си жива
и че ме обичаш..
-Вики Вика, 7.10.2018
Вики Вика 