Откраднати вечери
неусетно изтекли
в бири и шотове
по барове
улици
и офиси разни
нощите сливат се
в безкрайна спирала
на усмивки
погледи
и теми
най-разнообразни
стъпваме плахо
по тънкия лед
на дружба скрепена
с кръвта ми
беше лято и паднах
и белега само
остана на мойто коляно
пак е топло
и късно
на дневна светлина
не ни върви
като че ли
поглеждаш ме
и ставам момиче
и цъфтя без да искам
и не смея да дишам..
май си имаше дума за това..
ти помниш ли как се нарича?
-Вики Вика, 14.03.2018
Вики Вика 