времето спира между 4 стени
някакви лирики
и нещо гори
помежду ни
започвам да виждам
във звукове
а ти да чуваш
в картини
съчиняваме
живота по-хубав
във рими
още един миг:
цяла вселена
още за малко
споделена
запалката щраква
последна
дръпка щастие
отмерва
времето
което губи очертание
между 4 стени
и сляпо признание.
-Вики Вика, 30.07.2018
Вики Вика 