Равносметка
за началото на края
минавам покрай бара
препрочитам стихотворение
на Стефан Икога
отварям бира със запалка
насред тротоара
на нашия град
прибирам се
пеша
заспивам рано
сама
без китара
без книга
без ром
и без рима
в тишина
будя се
без махмурлук
без аларма
и напук
на без теб
със спомен
за първата среща
която
ми се струва измислица
а някога като че беше
особена
и все пак съвсем истинска..
-Вики Вика, 1.02.2018
Вики Вика 