Да позволиш на капките
да оближат лицето ти
да погледнеш наопаки
с обърнати очи
и всичко да си е на мястото
както никога преди
да направиш поредното механично вдишване
да отпиеш глътка лекота
от сбъдващите се мечти
да си цял щастие
и улицата да блести
нищо че слънцето отдавна
е забравило че има лъчи
да бъдеш
в настоящия миг
без свян и вина
гол голеничък
по пера
и крила
да полетиш над всичко сиво
което в теб се събира
от праисторически времена
да го направиш красиво
да го превърнеш във рима
да остане само крещящата истина
че за двама
е създаден света!
-Вики Вика, 27.01.2020
Вики Вика 