Събуждам се
с неясни мисли
и неопределен копнеж..
навън е есен
и листата ми шептят
излез..
аз избирам да не слушам
и затварям всички щори
изключвам телефона си
със света не ми се спори..
отварям бира
докато кафето изстива..
и съвсем забравям всички
обещания планове грижи
чужди и лични..
в мрака на съботната светлина
с неясни мисли
и неопределен копнеж
протягам ръка..
не, не ми се излиза
и обичам чорлавата си коса..
не разбираш ли
не мога да дишам
и не е от вируса
задушавам се в самота..
болката сладка
така ми прилича
като невинно момиче
готово да го обичаш
но незнаещо как да поиска
остави ме сега..
просто да полежа
есента и без мен
ще пее своята тъжна песен
нека просто е събота
ден като ден
с неясни мисли
и копнеж неопределен..
-Вики Вика, 7.11.2020
Вики Вика 