Животът ти се събира
в няколко торби
и два сака
единият пълен със книги
животът ти се събира
в няколко рими..
За пет часа
разпредели всичко
от последните пет години..
Сега някакви вещи те чакат
на вратата
сега една болка ти тежи
на душата..
Крещиш я
ревеш я
тя не си тръгва
тръгваш си ти
и това е присъда
и все пак със сетна надежда
че както торбите си
сам подреди
така и животът ти
се нарежда..
Няма как да грешиш
всеки избор
на нещо те учи
сълзи преглътни
дъх нов поеми
има още какво да се случи.
-Вики Вика, 10.10.2020