цигарите се трупат в пепелника. пепелникът се превърна в таралеж..
само който е седял в хамбара и е пил ромове, докато загуби равновесие, знае за какво говоря. после изведнъж затварят. невъзможно. забравих, че сега трябва да накарам краката ми да се движат. мозъкът ми има друго мнение по въпроса..
залитам, но ти ме улавяш точно преди да падна. на оная църква, в която имаше нещо сбъркано. не помня точно какво. после заваля. това си беше в кръга на нещата. а в колата на връщане беше тъжно. тая прегръдка никога няма да я забравя..
спомням си, че ми разказа за баща ти. благодаря ти. така или иначе това ми е любимата книга..
в алтернативното времепространство изключваме мозъците си и не си казваме чао. никога. а очите ни завинаги остават сляти..
очите – огледало на душата. моите сега са празни..
на ничия земя, на не знам колко хиляди метра от земята, защото никога не помня факти, ми посвещаваш твоята история. сега не знам дали не съм си я измислила. но се гордея с теб. и смелостта ти. и ти благодаря..
каквото и да става, итс окей. обичам те, заради тъпото ти клише. и защото знам, че сега си добре..
когато те видях в болницата, сърцето ми щеше да се пръсне от болка. болеше ме така, както ме боли само за мен си. което означава, че ти си част от мен. всичко ще бъде наред. обещавам ти, че повече няма да боли..
онази нощ не беше грешка. имахме нужда от нея. не искам да го обяснявам на никого, достатъчно ми е, че аз и ти си го разбираме..
когато се напушихме у вас и ти за пореден път редя рими, беше истински. да ме допускаш във вселената ти е незаменимо..
да видиш нещата от друга гледна точка и да се преоткриеш, защото ти се е случило нещо гадно, е част от личното ти израстване. но го мразя все пак мъничко, въпреки че и двете го разбираме. усмивката ти беше все така сияеща, а енергията ти все така неустоима, мамка му, ако аз бях с теб, никога нямаше да погледна друг, освен ако ти не го искаш и само ако сме заедно..
щастието ти от това, че си навън, твърде много шотове, но си заслужаваше, щом чух смеха ти. не съжалявам..
сърцето, което те боли, душата, която те боли. способността ви да виждате щастие, само ако аз съм щастлива и то щастлива по вашите стандарти. боли ме за вас..
невъзможността ми да извикам някои спомени. липсата ви във физическия свят. болката ми, че не прекарах достатъчно време с вас. надеждата ми, че още ви има. някъде..
всички ви обичам. историите се сливат..
все не съм достатъчно добра. все нещо ми тежи като вина. все има липса в мен..
а в пепелника няма място. таралежите се раждат без бодли..
а тогава защо боли ?
-Вики Вика, 21.12.2019
Вики Вика 