Обичай ме, любов
в мълчание и в думи
в погледи
въздишки
в бели стихове
обичай и сърцето и ума ми
и тялото ми ти обичай.
Обичай ме, любов
със топлина и грижа ме обличай
и дръж ръката ми когато плача
не се плаши от сълзите ми
и не бягай
дори когато соча ти вратата.
Разбирай ме, любов
не искай да ти обяснявам
бъди до мен и ме притискай силно
не ме оставяй
бесовете си сама да укротявам..
Не можеш ли, любов?
Не знаеш как?
Не искаш?
Забрави тогава..
На себе си
не искам да изневерявам..
Довиждане, любов
опитах се, не се получи
но друга някоя и някога
навярно чака да се случи..
-Вики Вика, 27.10.2020
Вики Вика 