Събуждаш се
и нищо не е наред
не знаеш дали е света
или пък е от теб
напразно се мъчиш
да влезеш в деня
в гърлото буца седи
сърцето от болка тежи
притиснат
приклещен
бесове
страхове
и вини
опитваш се някакси
да обясниш
оставаш нечут
а погледът глух
те пронизва
болезнено
своевременно
безсилно
с последно желание
за грозната истина
затваряш очи
със сетно дихание
и в усмивка почти
без думи оставяш
просто послание
“ще бъде пак хубаво
както преди..”
-Вики Вика, 11.12.2020
Вики Вика 