Носталгията по всичко
което е можело
но никога не е било
по тея страшно
отлитащи мигове
които се случват само
в другото полукълбо
и още
докато ги изпиваш
те вече
са песъчинки изтичащи
между пръстите
между ръцете ни замръзващи
но вплетени за последно
в едно
..
винаги “последна” бира
защото нощите превалят
и денят надделява
със страшна сила
а тихото наше прибиране
размива
почти уловените мигове
и само тази носталгия
остава завинаги в мен
като болка на коляното
обажда се тихо
и без да пита
в студения есенен ден..
-Вики Вика, 23.12.2020
Вики Вика 