Гледам резката между двете си вежди.. запечатала всичките ми намръщвания.. кога станаха толкова много.. гледам мивката, която си обещавам да измия вече от три седмици.. гледам се в огледалото и си мисля за баща ми, който има рожден ден днес, а аз не съм при него.. първият му рожден ден, на който не съм там.. изморена съм, тати, съжалявам.. няма проблем, ще се видим по-нататък.. съжалявам и се мразя, докато се гледам в огледалото и си мисля за него и за това колко бързо изтича времето.. и колко е лесно да го изпуснеш.. обръщаш се и вече го няма..обръщам се и вече ме няма.. няма ме там, където може би трябва да съм.. а ти още си там.. докато аз се гледам в огледалото на банята, която обичам, заради хубавите й плочки ..каква глупост.. докато се гледам в огледалото на банята, която мразя, защото ме е вкопчила в себе си.. резката между веждите ми се намръщва все повече и знам, че това е първата ми бръчка.. търся тези около устните си от хилядите ми усмивки.. няма ги.. намръщената гънка се смее победоносно.. и сълзите ми напират.. и искам просто да видя баща ми, защото става на 60.. и го обичам.. изморена съм.. безкрайно съм изморена.. съжалявам.. нищо, по-нататък.. всичко е наред.. добре съм.. или се излъгвам, че съм добре.. вече не мога да направя разликата.. но намръщената резка между веждите ми, която ме гледа от другата страна на огледалото, знае..
-Вики Вика, 29.03.2021
Вики Вика 