Счупих пепелника
някакви стъкла
се разпиляха
фасове
парчета щастие
и на балкона прахоляка
сякаш във ведно се сляха
не побързах
да хвана метлата
миналото
ме удари с лопата
други счупени неща
във мен се взряха:
вдишани животи
дори със сетни сили
все на пълни обороти
други
пепелници
чаши
и сърца
разбити
крещящи
в тишина..
останах си все толкоз непохватна
и след чупенето няма път обратно..
-Вики Вика, 28.03.2021
Вики Вика 