избираш ли мен?

Живота ми бавно изтича

ден подир ден..

Къде е онова момиче?

Остро въпросът

отеква във мен..

Препъвам се

падам

продължавам да тичам

и стрелям във гръб:

А кое пък е то?

И то ли всъщност

ми липсва

или нещо друго гнети ме

уж незнайно какво..

На глас не изричам

твоето име

но знам че ти знаеш..

прости ми..

не искаш проблеми

но някакси просто

съм убедена

че ти си мойто спасение..

а аз за тебе

на пълното щастие

олицетворение..

защото вярвам в това

че когато обичаш

и си обичан

можеш леко да прелетиш

над всяка беда..