Тъгата е като удобна стара дреха
загръщаш се във нея
и търсиш си утеха
приютява те полека
в ъглите ръбати
вече не сте
далечни познати
без нужда
от клетви във вярност
тихо вричаш се
на всеотдайност
изучаваш я с грижа
тя е толкова близо
в прегръдката си
ласкаво люлее
детето в теб
пораснало без време
и всичките ти неродени..
И ето, ти си тъгата
гледат те и си мислят
“Горката!”
Но отдавна вече няма значение
чуждото хорско мнение
тъгата е в теб и ти си във нея
за никъде не бързаш
с нетърпение
не е пауза, а избор
който някой вместо теб е взел..
Тъгата ли твойте сили отне?
А светът навън все още се случва
и все по-тихо зове:
“Не е късно, вземи се в ръце!”
– Вики Вика, 2.10.2021
Вики Вика 