Зрител

Да съм зрител 

на собствения си живот 

хляб и зрелища

остана само хляба 

който изкарвах 

на чéлото с пот

но това беше “тогава”..

Да съм нечакан гост 

на празен дом – сърце 

без молитва и пост

с отрязани криле 

не се познавам

в това огледало..

Гледам отстрани

сянката ми витае

из пространството вяло

а усмивката от преди 

прашасва забравена

отлежала бутилка 

на бара

всъщност просто 

съвсем изветряла..

Да не ми се крещи 

погълната в тишината изцяло

а бяха златни дни 

и тая бихме изпили 

потънали заедно 

в сладка забрава..

Да съм зрител на лошо 

режисирано представление

погрешка си купих билети 

но няма значение 

то вече свършва, нали 

ще изчакам, дори да боли

протягам ръка 

не да се хвана 

(спасение няма) 

а да помахам 

на себе си

и онова “тогава”

на края на пътя 

само то ти остава…

-Вики Вика, 12.10.2021

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s