Да се преструваме
че сме щастливи
Стоп! Така не върви!
ще щракне с пръсти режисьора и дубъла
ще трябва да повторим
(всъщност всеки следващ
е като предишния
колко пъти можем да изиграем
че сме щастливи
без да ставаме по-добри
всъщност всеки следващ
е по-лош от предишния
да се преструваме
че сме щастливи
докато в нас боли)
Все по-тъпа е болката
накрая изчезва дори
наште преструвки
забравяме
и все по-лесно
към финалния кадър
се приближаваме
няма нужда от повторение
той е толкова реален
режисьорът ръкопляска
с вдъхновение
публиката възторжено крещи
а ние захвърлили всички преструвки
преродени и
по-добри
за пръв път сме истински
и щастливи
с най-тихото сбогом, нали..
-Вики Вика, 17.10.2021
Вики Вика 