Да усетиш

Усети ли града
попита
докато в пътуването
бяхме слели своя ритъм
и с тези прости думи
уютът сви гнездо в ума ми.
Гларус някакъв изграчи 
с клонка в човка
как да избегне
на котката коварната клопка?
Под ореха стар
развързали душите
от всякакъв товар
живеехме мечтите
макар и за миг  
намерихме дом
в тишина и във вик
с морето пред нас
и големия син небосклон
аз те гледах в захлас. 
Сетивата ми събудени
в устрем полетяха
мирис на жасмин и кюфтета
в едно се сляха. 
А ние
танцувахме по ръба
разпукващи се цветни пъпки в нощта
в азбучена палитра
от а до я
която ако овладееш можеш да напишеш
45 хиляди неща.
Едно такова чудо ни разплака
друго ни размисли
трето ни разсмя
да, усетих града
най-подир усетих топлина.
По кожата ти ръката ми рисува
капризните случайности
една след друга
по-красиви от плана
за друга история ще останат
но в тази искам да ти споделя
че щастлива следа
в мен остави града.

Advertisement