Ако не изкрещя
всичката
тишина
напираща
раздираща
отвътре
ще бъда просто
кораб мъртъв..
а после
ще се пръсна
и хиляди останки
на дъното на океана
след мен
ще търсят само..
Закърмена
със музика
и вино
танци
и счупени чаши
като на кино
а ти казваше
че тишината
ми отива..
Крещи ми се
най-диво
най-човешки
по дяволите
всички грешки
имам нужда
от ръба на скалата
и да гледам в очите
себе си когато
най-много мога
да се позная пак
открила как
да викам рая
в стар рефрен..
Благодаря за тишината
всеки за нещо е роден..
И ставам крясък
избирам трясък
и нека се срути земята
след мен!
-Вики Вика, 1.11.2021
Вики Вика 