И ти ще ми липсваш
то е ясно
нищо, че не го казах гласно
ето сега, прочети ме
намери топлината в моята рима
проследи следите ми в пясъка
от Шабла през Ахтопол
на вълните блясъка
стига до теб във Созопол
озарява утрото ти с усмивка
а нощем те завива в звездна завивка
и аз ще заспивам под същата луна
значи ще бъдем двама в съня.
И аз ще ти липсвам?
иска ли питане
щом сливаме в общ ритъм
своето дишане
не, не е просто привличане
и страст
въпреки че в ръцете ти треперя в несвяст
има нещо друго
хич не смея да го назова
да кажем, че е чудо
като нова рокля която се къса сама
като това, че сутринта
съвсем естествено ми дойде
картина ето такава:
заедно отиваме на море
и се забавляваме до забрава
пък да става, каквото ще.
И да, ще си липсваме
колкото и да е банално
всъщност е напълно нормално
но нека!
Една теория ще проверим
казал е човека
далеч от очите, далеч от сърцето
и може би за двайсет дни
всичко ще се превърне във дим
или пък?
Пътеките пак ще срещнем
на Виа Понтика
и ще бъде чудесно
като нежен стрък
трева
ще ме окъпеш в утрешна роса
аз от тебе шумно ще пия
ти в мене тих ще се свиеш
цялата липса по дяволите ще пратим
света без задръжки ще разклатим
ще го обърнем с надолу главата
и на промяната вятъра
ще надуе смело платната!
Вики Вика 