Той не може мирен да седи
все нещо трябва да се случва
в леглото сме и е неделя, остани
но мозъкът му просто не изключва
веднъж попитах го
дали познава чувството
на истински покой
а той ми каза
да, когато те прегръщам
затова оставам тук
напук на теб, сърце
което го боли
заради онази дюля
която подари
на жената със дете
заради люляка, жасмина
и “тъпия” ни летен флирт
и “чий кюфтето”
в което
то е просто мит
в този хипстър ресторант
с теб ми е добре
навлизам в непознат квадрант
не, няма какво да ме спре..
Той може да ме слуша с часове
и в смеха ми да се влюбва
докато нашите ръце
толкова близо една до друга
дори не се докосват
но душите ни се сливат
без нужда да го валидират
затова оставам тук
напук на теб, сърце
което може би обича друг
заради монетата, рапана
и “тъпото” ни запознанство в бара
където просто ми е леко
в спокойствие да си седя
да бъда себе си, не по-друга
благодаря..
Да, имам двата свята
за малко поне
о, ще падна от високо
няма какво да ме спре:
единият всичко ще разбере..
а другият при Нея ще се прибере..
Вики Вика 