Обичам съботите с поезия – чужда и лична.
Намирам се в тая на другите – там е различно.
Губя се в своята – без нужда от благоприличие.
Обичам съботите с поезия, когато слънцето грее.
В мене – една неназована муза се смее.
Другите тичат навън.
Аз живея свой сън.
Дали съжалявам?
Ни най-малко.
На душата си подарявам
нещо, което ти приемаш за жалко.
Не искам да бъда друга.
Не ме обичай по принуда.
Позволи ми да имам тая събота с поезия,
нищо, че не е излязла из под моите пръсти.
Те и без това не са много чевръсти.
Все пак мога да ти направя баница
или да нарамя своята раница,
да тръгнем към планината
да създадем наше “когато”,
но не и преди моето време
за поезия – чужда и лична.
Никой не може да ми отнеме
тая събота – интимно магична.
Поезия
Вики Вика 