Носталгия

Носталгията по всичко

което е можело

но никога не е било

по тея страшно

отлитащи мигове

които се случват само

в другото полукълбо

и още

докато ги изпиваш

те вече

са песъчинки изтичащи

между пръстите

между ръцете ни замръзващи

но вплетени за последно

в едно

..

винаги “последна” бира

защото нощите превалят

и денят надделява

със страшна сила

а тихото наше прибиране

размива

почти уловените мигове

и само тази носталгия

остава завинаги в мен

като болка на коляното

обажда се тихо

и без да пита

в студения есенен ден..

-Вики Вика, 23.12.2020

просто послание

Събуждаш се

и нищо не е наред

не знаеш дали е света

или пък е от теб

напразно се мъчиш

да влезеш в деня

в гърлото буца седи

сърцето от болка тежи

притиснат

приклещен

бесове

страхове

и вини

опитваш се някакси

да обясниш

оставаш нечут

а погледът глух

те пронизва

болезнено

своевременно

безсилно

с последно желание

за грозната истина

затваряш очи

със сетно дихание

и в усмивка почти

без думи оставяш

просто послание

“ще бъде пак хубаво

както преди..”

-Вики Вика, 11.12.2020

забравих…

От толкова много животи

за другите

забравих какво е живот

и сега се уча

да стъпвам

и дишам

за пръв път кислород

боли ме, разбира се

но то е така с обичта

и протягам към себе си

плахо пръсти

да излекувам раната

в свойта душа

съжалявам за някои

казани думи

за други неизказани неща

и че без да искам

съм наранила

най-близките ми на света

и все пак аз обичам

и това ме прави човек

понякога правя грешки

вината си изгарям на свещ

прости, ако искаш

аз все още нямам сили

на себе си сама да простя

но мога тихо да слушам

сърцето ти как шепти ми

и мъничко топлина

да ти подаря..

-Вики Вика, 17.11.2020

ден като ден

Събуждам се

с неясни мисли

и неопределен копнеж..

навън е есен

и листата ми шептят

излез..

аз избирам да не слушам

и затварям всички щори

изключвам телефона си

със света не ми се спори..

отварям бира

докато кафето изстива..

и съвсем забравям всички

обещания планове грижи

чужди и лични..

в мрака на съботната светлина

с неясни мисли

и неопределен копнеж

протягам ръка..

не, не ми се излиза

и обичам чорлавата си коса..

не разбираш ли

не мога да дишам

и не е от вируса

задушавам се в самота..

болката сладка

така ми прилича

като невинно момиче

готово да го обичаш

но незнаещо как да поиска

остави ме сега..

просто да полежа

есента и без мен

ще пее своята тъжна песен

нека просто е събота

ден като ден

с неясни мисли

и копнеж неопределен..

-Вики Вика, 7.11.2020

Обичай ме, любов

Обичай ме, любов

в мълчание и в думи

в погледи

въздишки

в бели стихове

обичай и сърцето и ума ми

и тялото ми ти обичай.

Обичай ме, любов

със топлина и грижа ме обличай

и дръж ръката ми когато плача

не се плаши от сълзите ми

и не бягай

дори когато соча ти вратата.

Разбирай ме, любов

не искай да ти обяснявам

бъди до мен и ме притискай силно

не ме оставяй

бесовете си сама да укротявам..

Не можеш ли, любов?

Не знаеш как?

Не искаш?

Забрави тогава..

На себе си

не искам да изневерявам..

Довиждане, любов

опитах се, не се получи

но друга някоя и някога

навярно чака да се случи..

-Вики Вика, 27.10.2020

Животът ти се събира

Животът ти се събира

в няколко торби

и два сака

единият пълен със книги

животът ти се събира

в няколко рими..

За пет часа

разпредели всичко

от последните пет години..

Сега някакви вещи те чакат

на вратата

сега една болка ти тежи

на душата..

Крещиш я

ревеш я

тя не си тръгва

тръгваш си ти

и това е присъда

и все пак със сетна надежда

че както торбите си

сам подреди

така и животът ти

се нарежда..

Няма как да грешиш

всеки избор

на нещо те учи

сълзи преглътни

дъх нов поеми

има още какво да се случи.

-Вики Вика, 10.10.2020

Светът се усмихва

Светът се усмихва

изгрява в мойте очи

превръщаш го

без усилие в рима

и цвят от мечти

може да бъде

какъвто си го представим

далтонизма ти

е всъщност

благословия

границите на невъзможното

размива

и прави всичко

да бъде

пъстро-щастливо..

когато сме двама

съм цялата чувство

на свобода

и време-пространството

е просто тук и сега

и не мога да ти опиша

колко обичам

това че мога със теб

и в думи

и в мълчание

да надничам

поне за малко

от другата страна

където света се усмихва

в цвят който

избирам сама..

-Вики Вика, 30.09.2020

Благодаря ти

Благодаря ти за търпението

за топлината

и това че ме държиш за ръката

когато мозъкът ми отказва

да щрака

и демоните в мен

закриват светлината

не, не съм права

и понякога мисля

че не те заслужавам

и чувствам се слаба

но ти успяваш

да направиш всичко да бъде наред

с дума и простичък жест

прощавай ми малките грешки

и продължавай със вяра

да вървиш заедно с мен

по пътя който и аз съм избрала

защото може да бъде

толкова наше и истинско

и да бъдем щастливи

без много мислене..

Благодаря ти за търпението

и добрината

всичко се връща

и аз ще те държа за ръката..

-Вики Вика, 15.09.2020

– Животът е кратък, бе мама му стара!

– Ти защо просто не си живееш живота, бе, мойто момиче? – ме попита баща ми..

И аз започнах да се оправдавам с хора, работа, наеми, драми..

– Животът е кратък, бе мама му стара! И само едното щастие накрая остава!

И поплаках си аз не от липса на щастие

а защото се фокусирам върху битовизми

и прав си е..

Егей, който обичам и мразя..

могат да рилейтнат всички,

които познават тая семейна зараза

и казвам ви право:

Бъдете щастливи

за себе си само!

Това не ще да рече

егоизъм и самотност

а само увереност във вашта охотност,

че когато се чувствате с чиста съвест

и никой  не въвеждате в заблуда

следвате само сърцето си вярно

ще бъде вселената към вас благодарна

и щастието ще бъде ви харно!

-Вики Вика, 12.09.2020

Ще се справиш и с това

В тези трудни времена

рано е още да навеждаш глава

Преживял си стотици неща

Ще се справиш и с това

Ако търсиш да намериш сила

Погледни около теб

Небето е синьо

Чуй птицата в полет

Отпий чаша вино

Дървото се разлиства

Красиво е нали

Планината си е тук

И безмълвно те зове като че ли

Къщата те чака

Да изчистиш буреняка

Взе ми се в ръце

Вяра потърси в своето сърце

Светът ще продължи да се върти

не бягай

Позволи му да те вдъхнови

Не се оставяй на страха

Да насълзява твойте очи

С надежда и обич

съдбата ще преборим

И пак ще танцуваме

На старите песни

И пак ще ни парят

Морските пясъци горещи

И вълните ще порим

С дъх неуморим

Преродени

По-силни и истински

Заедно напред ще вървим.

-Вики Вика, 28.08.2020

оставам

Понякога ме караш

да се мразя

изкарваш

всичките ми демони

наяве

и ставам своеволна

искам да избягам

но ти ме хващаш за ръката

и ме целуваш

дълго

припомням си тогава

че всъщност любовта

лекува

укротяваш бесовете ми

и ставам друга

стихвам

и се стопявам

в себе си..

във теб..

Оставам!

-Вики Вика, 8.08.2020

А тук вали

А тук вали

не спира

светът мълчи

и капките рисуват

рима

в която май си ти

и е неделя

полупразна

чашата на седмицата

не допивам

в дъждовен спомен

я изливам

и слагам многоточие

от капки по стъклото

една остана за разкош

във крайчицата на окото..

/в Гифтед/

-Вики Вика, 19.07.2020

мъничко

Отлетя една година

никак не разбрах кога

времето така си мина

а остави ли следа?

Спомените избледняха

и само мъничко тъга

в окото песъчинка

която не излиза..

ще си сложа очила.

-Вики Вика, 13.07.2020

Вирус

Светът спря да се върти

светът остана на пауза

светът се ограничи

между четири стени

не ми беше тясно..

вирусът носеше твоето име.

-Вики Вика, 9.07.2020

Такова каквото

И нещо ще ти напомни

графит в тоалетна

цитат от книга

случаен минувач

нечий жест

малка уличка

небе

дъжд

или цвете

покрив

полет

разбито коляно

твоето вдишване

дъха ти

поет от друг

мълчание

поглед

или нещо друго

ще ти напомни

за нещо

което почти е било

за нещо

което може да бъде

и спомена

от нищослучилото се

ще се слее с мечтата

за всичко

което може да е

в точката

на тук и сега

където е

такова каквото е.

-Вики Вика, 29.05.2020

Без звук

Ти не разбра

че аз те видях

през оградата телена

ти беше вглъбен

в твоя свят

а пък аз

в профила ти

зареяна

като лист затреперих

и вятъра сякаш

отнесе към теб

едно (не)поискано чувство

и ти ход забави

като че нещо забравил

и да го хванеш протегна

към нищото пръсти

само миг колебание

и после отново

сви в джоба юмрук

един миг обаяние

запечатан във думи

без звук

ти продължи

аз останах

без да знаеш

в очакване

точно тук

добре че беше

оградата телена

и нейната крачка уверена

за да не се срещнем с тази вина

че можеше заедно днес да вървим

от една и съща страна..

-Вики Вика, 21.05.2020

м о н о л о з и /6/

Любовта е опиат, измислил го е някой далеч по-умен от мен, ама аз не се боря да открия топлата вода, само искам да утоля жаждата си с нея. Писането е като мастурбацията. Днес слушах първата лекция от онлайн курса си по творческо писане и Поетът разнищваше темата за поезията. Какво е поезията, питаше своите курсисти, а после цитираше разни велики умове, чиито имена не запомних. Само Константин Павлов си спомням, ама него си го знаех от преди това. Но всъщност и неговата теза забравих. Така става, като си твърде обсебен (от себе си). Чуваш само собствения си глас или в моя случай, мисли. А аз мисля, че поезията и писането изобщо, е един своеобразен ексхибиционичен акт. Но и нещо друго е. Мехлем. За оная болест, за която казват, че лекарство няма. И може би са прави. Може би наистина няма излекуване. Но можеш да мацнеш малко с мазилото и да поолекне болката. Поне за малко. А когато толкова много ти се е насъбрала, да я излееш в стихотворение не е достатъчно. Имаш нужда от повече думи, та дано до края на лирическото ти отклонение, започнеш да дишаш с нормален ритъм и спре да ти трепери под лъжичката. Пускам топлата вода, която някой отдавна е открил преди мен, да тече..може би ще си свърши работата..

Аз съм Вики и съм зависима.

От любов.

Когато не съм с теб, не мога да мисля за друго освен за теб. Тук няма нищо противоречиво, но въпреки това изречението ми идва някак оксиморонно (word ми подчертава тая дума, май няма такъв синоним, ама на мен ми харесва и ще си го оставя).

Налагам целия самоконтрол, на който съм способна. Сдържам се да не ти пиша. Но не мога да се боря с мислите си. Обсебил си ги. Ти си виновен!

Не съм в нито един миг изцяло. Полуизживявам всичко, което ми се случва без теб. Само с теб ми е спокойно и хубаво. Оправдавам се, че е заради социалната изолация. Налагам си да не те виждам и се прибирам вкъщи, където стоя и мисля за теб. Пропиляно време. Наркотик е. По-силно е от мен. Всмукан в кожата ми. Поглеждам ръката си и го виждам как тече във вените ми. Все по-често искам да си взема дозата. Часовете без теб стават непоносими. Няма бивш наркоман, казваше баща ми. Повтаряше ми го от време на време, придружавайки го с някой и друг шамар, когато най-много го беше страх да не тръгна по тоя път. А аз ревях и му се кълнях, че никога няма да пипна. И не го направих. Кой да знае, че любовта обаче може да се окаже също толкова добър заместител. И по-евтин. И почти точно толкова погубващ. Кълнях се пред себе си, че няма да се върна там. Веднъж вече го бях вкусила, бях на дъното, предозирала, съсипана от отровата, която доброволно избрах да изсипя в кръвоносните си съдове. От тогава минаха 8 години. Бях забравила спомена. Бях го изтрила тотално от съзнанието си. И се бях заклела, че повече няма да близна тая проклетия.

Няма бивш наркоман.

Докато пиша тези редове, пулсът ми бие със 160 удара в минута. Баба ми ме научи как да си го меря. Напипваш го от вътрешната страна на китката, точно там където е шибаната вена, която още те гори от последния път, когато вкара иглата в нея. Засичаш 60 секунди и започваш да броиш туптящия ритъм. Тя често имаше сърцебиене. Не съм лекар, но 160 май не е добре. Задъхвам се. Гърлото ми е сухо. Пръстите ми треперят, а мислите ми пулсират в ушите или по-скоро барабанят. Крещи ми се. Искам си дозата. Не мога повече да издържам. Пиша ти. Отговаряш ми набързо, после спираш. Правиш нещо друго. Полудявам. Искам да счупя телефона си. Искам да те пребия. Искам да хвърля камък по отсрещния прозорец. Защо всички нови блокове, които строят, са на броени метри един от друг, толкова близо, че почти можеш да надникнеш в прозореца на съседа и не ти трябва въображение, за да си представиш какво прави. Можеш да гледаш телевизора му, докато той се опитва да намери пепелника. Цигарите не помагат. Наркоманите дали пушат? Мамка му, как така, това, от което най-много бягаш, винаги те настига?

Може би тук е моментът да се извиня на всички зависими и техните близки. Със сигурност да сравниш любовта с наркотиците би засегнало доста хора. Съжалявам, моите чувства са си мои, аз съм егоист и сърцето ми ще изскочи от гръдния кош всеки миг. Ударила съм дъното. Само дето не спя още в канавка и не търся изхвърлени игли по кофите. Аз съм зависима. От любов. Който иска, да ме съди за злословие. Толкоз по темата за политическата коректност.

Гневна съм. И искам да си го изкарам на целия свят. Ама няма с кого да се напсувате дори на улицата. Всичко живо си е вкъщи, нали сме в извънредно положение.

7 часа, откакто не съм те виждала. Ако знаеше колко е зле положението, сигурно никога повече нямаше да ми се обадиш. Само при мисълта за това, ми иде да си прережа вените. Добре че ме е страх от кръв и остри предмети, и изобщо от болката, физическата, де. Нисък праг на поносимост. Диагноза е. Виж, обаче, на емоционална много търпя. И между другото съм мазохист. Това не е диагноза, повечето хора сме. Обичаме да си причиняваме страдание и после да се самосъжаляваме и потъвайки все по-дълбоко, да копаем дъното, да си повтаряме, че сами сме си виновни и че нямаме абсолютно никаква сила да се справим, защото сме безполезни пиявици и накрая предавайки се, да се молим, лазейки на колене за капка, ПОНЕ капка любов.

Окей, осъзнавам, че имам проблем. Признавам го пред себе си и пред всички анонимни воайори пред екраните. Фейсбук страницата ми се превръща в група на АА. Здравейте, аз съм Вики и съм зависима. Представям си, че всички вкупом казвате “Здравей, Вики!”. За да се справиш със зависимостта си, трябва да се откажеш от нея. Отказвам се от любовта си към теб. Край. Повече не искам да те виждам. Защо?, ще попиташ ти. Обичам те, ще ти отговоря аз. И ти ще решиш, че съм луда и ще ме целунеш. Без да знаеш, че така всъщност още повече ме караш да губя контрол над себе си. Търся чашата ти, за да заместя едната зависимост с друга. Не става по-добре. Сетивата ми се изострят, не трябваше ли алкохолът да ги притъпява? Започвам да чувам неща, които твърдиш, че не казваш. Виждам картини, които няма как да се случват наистина. Защото ти си тук с мен. И ме държиш за ръка. Невъзможно е да си в спалнята с нея. Всички предмети губят формите си и светът около мен се завърта много бавно, а после се размазва. Събуждам се. Не знам дали съм била заспала или припаднала. Чувам дишането си. Виждам тъмнината. Кога ли съм изгасила лампата? Часът е 00.00. Последното ми съобщение е видяно преди един час. На word-овския файл се мъдри повече от страница текст, препрочитам го. Не е зле. Усмихвам се. Дишането ми се успокоява. Пулсът ми е 74. Значи, нормален. Благодаря ти, бабо. Главата ми е изпразнена от всякакви мисли. Чувствам се лека и свободна. Значи е време да спирам топлата вода на чешмата. Свърши си за пореден път работата..

И ето че писането – мехлем успокои болката. И всичко можеше да приключи с: “Тате, спокойно, мина ми, вече съм добре”..

Няма бивш наркоман.

Половин час по-късно отключвам входната ти врата, а ти ме посрещаш изненадан, полусънен и с усмивка. И моите зъби се оголват, за да отвърнат на твоята. Има нещо зловещо блестящо в бялото на очите ми, но ти не го забелязваш и ме повеждаш към спалнята. Примигвам няколко пъти, за да изтрия гледката, за която не мога да съм сигурна дали е спомен от нещо случило се или такъв от нещо, което съм си представила. Важното е, че сега Нея я няма. Аз съм тук. С теб. И всичко друго изчезва.

Предметите губят очертанията си, времето спира да има значение, сега съм в този миг изцяло. А ти си в мен, утоляваш жаждата ми, успокояваш за малко болката, укротяваш пожара в мен.. Усещам пулсиращите вени на китката си, преливащи от свръх екстаз..Получих си дозата, мога да заспя спокойно, поне за няколко часа.

Утре тялото, умът и сърцето ми ще крещят за още. А когато не ми го дадеш, ще виждаш само бялото на очите ми, ще чуваш нечленоразделните крясъци, ще попиваш потта, избила по кожата, ще вдишваш отчаянието и ще държиш ръката ми, докато треперя, коленичила пред теб, просеща безмълвно любовта ти. Ще бъдеш до мен, докато епизодът ми премине, а после ще ме изпратиш до входната врата и нито сантиметър по-далече. Няма да кажеш абсолютно нищо. И аз ще те намразя. Точно с такава сила, с каквато те обичах. Всяко действие има равно по сила противодействие. Ин и ян. Балансът ще бъде възстановен. А после ще дойде спокойствието. И всичко ще бъде нормално. Точно до след осем години. Когато те срещна отново.

Няма бивш наркоман..

-Вики Вики, 7.04.2020

Вик на наслада

Оставяш ме

без дъх

без думи

отеква само

тишината

в ума ми

след последния вик

на наслада

времето спира

точно тогава

в един миг разтеглен

от тук до безкрая

в теб се разтварям

напълно ме притежаваш

и се плаша и бягам

но няма къде

ти не допускаш

това да те спре

и голо

треперещо

мойто сърце

пак твоите пръсти

безмълвно зове..

-Вики Вика, 26.03.2020

Искам те завинаги

Как мериш времето:

в минути или дни

в любови и слънца

запалени от твоята усмивка

в прегръдки

или епизоди на сериали

в изпити бири

или събрани камъни

в (за)хапки

в разкрития един за друг

или в мълчания

в погледи

или в дихания

как мериш времето

и колко време е достатъчно

да мине

за да ти кажа

искам те завинаги..

-Вики Вика, 7.03.2020

Навици:

кафето със студено мляко

заспиване на рамото ти

цигарата след секс

бирата по улиците

книга

разговори

за живота на смисъла

и всичко останало

и накрая обичането

превърнато в навик

просто го няма..

-Вики Вика, 5.03.2020

Двама

Да позволиш на капките

да оближат лицето ти

да погледнеш наопаки

с обърнати очи

и всичко да си е на мястото

както никога преди

да направиш поредното механично вдишване

да отпиеш глътка лекота

от сбъдващите се мечти

да си цял щастие

и улицата да блести

нищо че слънцето отдавна

е забравило че има лъчи

да бъдеш

в настоящия миг

без свян и вина

гол голеничък

по пера

и крила 

да полетиш над всичко сиво

което в теб се събира

от праисторически времена

да го направиш красиво

да го превърнеш във рима

да остане само крещящата истина

че за двама

е създаден света!

-Вики Вика, 27.01.2020

Истински

Не вярвам че те има

не може да си истински

съвършено сигурна съм

че съм те измислила

всичко което някога съм търсела

всичко което някога съм искала

да получа ми се струва

като приказка

а отдавна забравих за всички

принцеси и принцове

затова не се сърди

когато ме е страх

но моля те търси

все нови начини да ме усмихваш

защото вярвам само във това

че има ли усмивка на лицата ни

значи щастието е истинско.

-Вики Вика, 6.02.2020

Светлина

Кухнята грейва

вдъхваш живот 

на старата печка 

и прозорците 

нивга немити

има звук

има смях 

в стените

с гласа ти пропити

гася лампата

навън е нощта

вътре в мен светлина 

и вдъхваш живот 

и е по-хубав света 

щом си минал от тука 

личи си..

-Вики Вика, 28.05.2020

Около мен

Едно куче се облиза 

един човек си издуха носа 

една малка дама се поклони

на един господин 

който продава цветя 

аз бях забързана 

да видя всичко това 

не спрях и не подадох ръка

аз бях забързана 

да мисля 

за своите дребни проблеми 

а светът ми крещи 

а светът се руши 

около мене..

-Вики Вика, 30.05.2020