Ослушвам се
като престъпник
макар и
в своя собствен дом
асансьорът
току-що до мене спира
с тъжен стон..
отключва се врата
съседът късно се прибира
а аз със сведена глава
в отсъствие на себе си
избирам..
Своята зависимост
и ритъма
на учестеното си дишане
Очакването да си тук при мен
след скитането на безкраен ден
Главата си да прислониш
кротко да заспиш..
и в тишината на нощта
Потънала
в спокойна самота
Да си измисля любовта..
-Вики Вика, 19.06.2021