/на майка ми/
Твърде много си повярвах
че късметът е на моя страна
ето че с един плесник
съдбата ме свали
на твърдата земя
подавам си другата буза
готова съм да понеса
на живота камшичния удар
свеждам смирено глава
твърде много си вирнах носа
историята винаги се повтаря
когато си щастлив
забравяш за всички болки
далече е пропастта
далече е делникът сив
и нищо не може да помрачи
светлия взор на твоите мечти
няма как да е иначе
а трябва
да бъдеш нащрек
да паднеш от високо
най-много тежи
но не забравяй
че утре отново ще полетиш
това е баланса
редуват се черно и бяло
днес си долу
утре си на върха
и няма да е все така
нищо не е вечно
нито тъгата
ни радостта!
Благодаря ти, мамо
че ми припомни
от къде тръгнах
и накъде да вървя;
прощавам ти всичко
даже забравих!
Не е ли това любовта..
Идва зима..
Време е
за изравнителната сметка
на топлата вода..
Така съдбата
чука на вратата
ще й отвориш ли
или ще заровиш
глава
във пръстта?
-Вика Вика, 20.09.2017
Вики Вика 