От толкова много животи
за другите
забравих какво е живот
и сега се уча
да стъпвам
и дишам
за пръв път кислород
боли ме, разбира се
но то е така с обичта
и протягам към себе си
плахо пръсти
да излекувам раната
в свойта душа
съжалявам за някои
казани думи
за други неизказани неща
и че без да искам
съм наранила
най-близките ми на света
и все пак аз обичам
и това ме прави човек
понякога правя грешки
вината си изгарям на свещ
прости, ако искаш
аз все още нямам сили
на себе си сама да простя
но мога тихо да слушам
сърцето ти как шепти ми
и мъничко топлина
да ти подаря..
-Вики Вика, 17.11.2020
Вики Вика 