светът свенливо търка очи
в прегръдката Му си се сгушил
все още сънуваш мечти
липата гали те със нежен дъх
на дъното на тесния ти пъкъл
изгрява лъч – нов връх
пак тя – любовта
те изправя на крака
и по-силен и смел
прероден
вдъхновен
с вяра, че всичко ще бъде наред
поемаш напред
всичко е любов
крещят със пълно гърло две очи
на глас не го изричаш
но не е нужно
и в тишината си личи.
Всичко е любов
Вики Вика 