Разпиляно

От болката
в главата
ми е замъглено
думите
са малко разпилени
вали на облак
ще спре
след броени мигове
поне
ще помниш името ми
сигурно
веднъж
отдавна
или пък
наскоро
времето е толкова особено
стояхме на терасата ти
гледахме дъжда
после някой
дръпна ръчната
и поантата ми
блъсна в тишина
музиката свърши рязко
както винаги краят
е пълно фиаско
само един слънчев лъч
все пак се засмя
последната капка в окото ми
кротко засия.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s