Порив..

на брега

тук и сега

пия от извора

на живата вода

може би ще минат хора

и ще ни одумат

те са просто част от декора

хич не ме интересуват

все пак им желая

с преструвките

да се сбогуват..

Порив

гледам морето

то ли ме целува

впивам се в очите ти

вливаш се във мен

щастието не е просто рефрен

краката ми летят

сами ме носят

тичам с тебе

боса

прежуря денят

соленото е сладко

аз имам твойте устни

макар и за кратко..

Порив

пускам на свобода

своите гърди

за разлика от думите

не е още време

за тях като че ли

но вярата да ми отнеме

то не може

и построявам дом

в който всичко цъфти

и пясъчни замъци

които морето да пощади

от всичките ми демони

избавяш ме

и плавно прислонявам се

в подплашените ти мечти..

Порив

за който никой не знае

само устието на Велека

в сенките ни тихо сияе

и чертае пътека

там където

реката и морето

от сърце се смеят

там когато

в едно

двама се слеят..

Порив

стихът се изплъзна

плах под моята ръка

отнесе го една вълна

в пясъка остана

“питанката”

до кога..?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s