на брега
тук и сега
пия от извора
на живата вода
може би ще минат хора
и ще ни одумат
те са просто част от декора
хич не ме интересуват
все пак им желая
с преструвките
да се сбогуват..
Порив
гледам морето
то ли ме целува
впивам се в очите ти
вливаш се във мен
щастието не е просто рефрен
краката ми летят
сами ме носят
тичам с тебе
боса
прежуря денят
соленото е сладко
аз имам твойте устни
макар и за кратко..
Порив
пускам на свобода
своите гърди
за разлика от думите
не е още време
за тях като че ли
но вярата да ми отнеме
то не може
и построявам дом
в който всичко цъфти
и пясъчни замъци
които морето да пощади
от всичките ми демони
избавяш ме
и плавно прислонявам се
в подплашените ти мечти..
Порив
за който никой не знае
само устието на Велека
в сенките ни тихо сияе
и чертае пътека
там където
реката и морето
от сърце се смеят
там когато
в едно
двама се слеят..
Порив
стихът се изплъзна
плах под моята ръка
отнесе го една вълна
в пясъка остана
“питанката”
до кога..?
Вики Вика 